"Душата ми плаче за бяло"
Душата ми плаче за тяло,
с което в едно да се слее.
Душата ми дава се цяла,
песен последна да пее.
Душата ми всичко твое обича,
не може сама да живее.
Душата ми в обич се врича,
във всяка мисъл за теб да копнее.
Душата ми изгаря до бяло
и насън твоя плам да владее.
Душата ми плаче за бяло,
с чистия сняг да се грее.
© Таня Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
