M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
17 dic 2021, 13:38

Душата ми се свива, като точица! 

  Poesía » Otra
1233 5 12

Пред прозореца ми клонче оголяло,

почерняло, от нестихващия сняг,

но отмине ли зимния сезон и отново

пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,

в зелено, като море, заляло сухия бряг.

 

Душата ми се свива ,като точица пред

зимата, и очаква допира на, пролетта,

когато ще разцъфне в бяло цялата,

ще се раздвижат соковете й, като огън

могъщ и ще може отново, да прегръща.

 

Всичко от природата се направлява,

след тъмна нощ, появява се луната,

лудее вятърът, после стихва умълчан,

тъгувам аз, но усмихната ли е съдбата,

животът продължава, дори не разбран.

 

Затова ги има четири сезона, вечни са,

те не се променят, а променят нас,

и късно през нощта ни навестяват,

успели, да откраднат от съня ни – час.

 

И ако мъничко на тях заприличаме,

да си говорим с  вървящите, до нас,

да ги разбираме, дори  да ги обичаме,

то тогава не сме живели напразно,

а животът ще живее заради нас!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??