Пред прозореца ми клонче оголяло,
почерняло, от нестихващия сняг,
но отмине ли зимния сезон и отново
пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,
в зелено, като море, заляло сухия бряг.
Душата ми се свива ,като точица пред
зимата, и очаква допира на, пролетта,
когато ще разцъфне в бяло цялата,
ще се раздвижат соковете й, като огън
могъщ и ще може отново, да прегръща.
Всичко от природата се направлява,
след тъмна нощ, появява се луната, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up