15 jul 2007, 10:20

Душата ми сломена 

  Poesía » De amor
793 0 3

Душата ми безмилостно сломена,
опитва се да диша, но уви,
от любовта несподелена
в окови тежки ще се задуши.

И тъй, както пеперуди нощни
към пламъка омаяни летят,
тъй и нея чувства силни
на кладата ще изпепелят.

Но спри, почакай, не умирай,
аз имам нужда ти да си във мен,
свойте рани, аз те моля, излекувай
и любовта ще се завърне някой ден.

"Дори" след края, през сълзи те моля,
направи ми този малък дар,
нека имаш тази силна воля
да възкръснеш като птица-жар.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??