Huk (Ник)
1 0
Jul 15, 2007, 10:20 AM

Душата ми сломена 

  Poetry » Love
785 0 3

Душата ми безмилостно сломена,
опитва се да диша, но уви,
от любовта несподелена
в окови тежки ще се задуши.

И тъй, както пеперуди нощни
към пламъка омаяни летят,
тъй и нея чувства силни
на кладата ще изпепелят.

Но спри, почакай, не умирай,
аз имам нужда ти да си във мен,
свойте рани, аз те моля, излекувай
и любовта ще се завърне някой ден.

"Дори" след края, през сълзи те моля,
направи ми този малък дар,
нека имаш тази силна воля
да възкръснеш като птица-жар.

© Ник All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??