15 июл. 2007 г., 10:20

Душата ми сломена

977 0 3

Душата ми безмилостно сломена,
опитва се да диша, но уви,
от любовта несподелена
в окови тежки ще се задуши.

И тъй, както пеперуди нощни
към пламъка омаяни летят,
тъй и нея чувства силни
на кладата ще изпепелят.

Но спри, почакай, не умирай,
аз имам нужда ти да си във мен,
свойте рани, аз те моля, излекувай
и любовта ще се завърне някой ден.

"Дори" след края, през сълзи те моля,
направи ми този малък дар,
нека имаш тази силна воля
да възкръснеш като птица-жар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...