15 июл. 2007 г., 10:20
Душата ми безмилостно сломена,
опитва се да диша, но уви,
от любовта несподелена
в окови тежки ще се задуши.
И тъй, както пеперуди нощни
към пламъка омаяни летят,
тъй и нея чувства силни
на кладата ще изпепелят.
Но спри, почакай, не умирай,
аз имам нужда ти да си във мен,
свойте рани, аз те моля, излекувай
и любовта ще се завърне някой ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация