15.07.2007 г., 10:20 ч.

Душата ми сломена 

  Поезия » Любовна
777 0 3

Душата ми безмилостно сломена,
опитва се да диша, но уви,
от любовта несподелена
в окови тежки ще се задуши.

И тъй, както пеперуди нощни
към пламъка омаяни летят,
тъй и нея чувства силни
на кладата ще изпепелят.

Но спри, почакай, не умирай,
аз имам нужда ти да си във мен,
свойте рани, аз те моля, излекувай
и любовта ще се завърне някой ден.

"Дори" след края, през сълзи те моля,
направи ми този малък дар,
нека имаш тази силна воля
да възкръснеш като птица-жар.

© Ник Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??