4 nov 2008, 21:01

Душата ми смирено онемя

  Poesía
868 0 10
 

Какво ли мога повече да кажа?

Душата ми смирено онемя.

Очи свалих надолу към паважа

и  с тиха вяра

Господа зовях...

Минаваха лицата

от екрана -

известни,

овластени

с тежина,

а някъде оттатък тротоара

едно дете

протягаше ръка...

А храмът беше празен

откъм хора.

Свещеникът раздаваше

Любов,

но ние я очакваме

на двора,

пред църквата,

във светския живот...

Раздаваше

служителят на Бога

Спасение,

Надежда,

Топлина,

но храмът беше празен

откъм хора...

 

Душата ми смирено онемя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...