ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
4 nov 2008, 21:01

Душата ми смирено онемя

  Poesía
866 0 10
 

Какво ли мога повече да кажа?

Душата ми смирено онемя.

Очи свалих надолу към паважа

и  с тиха вяра

Господа зовях...

Минаваха лицата

от екрана -

известни,

овластени

с тежина,

а някъде оттатък тротоара

едно дете

протягаше ръка...

А храмът беше празен

откъм хора.

Свещеникът раздаваше

Любов,

но ние я очакваме

на двора,

пред църквата,

във светския живот...

Раздаваше

служителят на Бога

Спасение,

Надежда,

Топлина,

но храмът беше празен

откъм хора...

 

Душата ми смирено онемя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0