Душата ми смирено онемя
Какво ли мога повече да кажа?
Душата ми смирено онемя.
Очи свалих надолу към паважа
и с тиха вяра
Господа зовях...
Минаваха лицата
от екрана -
известни,
овластени
с тежина,
а някъде оттатък тротоара
едно дете
протягаше ръка...
А храмът беше празен
откъм хора.
Свещеникът раздаваше
Любов,
но ние я очакваме
на двора,
пред църквата,
във светския живот...
Раздаваше
служителят на Бога
Спасение,
Надежда,
Топлина,
но храмът беше празен
откъм хора...
Душата ми смирено онемя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
