4 нояб. 2008 г., 21:01

Душата ми смирено онемя

867 0 10
 

Какво ли мога повече да кажа?

Душата ми смирено онемя.

Очи свалих надолу към паважа

и  с тиха вяра

Господа зовях...

Минаваха лицата

от екрана -

известни,

овластени

с тежина,

а някъде оттатък тротоара

едно дете

протягаше ръка...

А храмът беше празен

откъм хора.

Свещеникът раздаваше

Любов,

но ние я очакваме

на двора,

пред църквата,

във светския живот...

Раздаваше

служителят на Бога

Спасение,

Надежда,

Топлина,

но храмът беше празен

откъм хора...

 

Душата ми смирено онемя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...