Душата ми смирено онемя 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

• feia (Вилдан Сефер)

  2008-11-05T17:44:58+02:00
  Храмът е в душата... Поздрав, Руми!
• Ивана59 (Иванка Гичева)

  2008-11-05T14:49:51+02:00
  Браво, Руми!
  С индулгенции не става...
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2008-11-05T10:13:48+02:00
  Поздравления, Руми!
• Kailaka (Елена)

  2008-11-05T08:57:40+02:00
  Тъжно е, но не можеш да дадеш на някого нещо, което той не желае да вземе.
  Прекрасен стих! Поздрав!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2008-11-05T08:32:12+02:00
  !!!
  Олтара е в нас, Руми!Прегръдки!
• Баткото (Николай Христов)

  2008-11-05T07:55:45+02:00
  Руми, и аз прочетох. И онемях ...
• wind2008 (Владимир)

  2008-11-05T02:31:02+02:00
  Красиво! Немият знак на душата ти /позволи ми на "ти"/ отеква в сърцето! Дано дочакаме храмът да се изпълни! Поздрави!
• beti (Бехрин)

  2008-11-04T22:42:22+02:00
  Много хубаво!
• ria (Гергана Иванова)

  2008-11-04T22:34:30+02:00
  Така ми се иска някой нещо да направи... Стига само сме констатирали, че никой нищо не прави. Няма ли герои в тая шибана държава, а? Еххх...
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2008-11-04T21:07:57+02:00
  Любовта е вътре в нас!
  Дано никога не очакваме от някокого да ни бъде подадена!