20 ago 2009, 18:03

Душата ми усеща твоето отсъствие

1.2K 0 10

Самотна, в бездихание обгърната -

душата ми усеща твоето отсъствие

и конвулсивно, с писъци и жар

рисува те, със трепет в паметта ми...

 

Божествен си и с шепот грабваш

сърцето ми - изгубено в нощта,

раняваш ме, печелиш ме и още

в очите ти намирам нежността...

 

Разпръскваш ме, събираш ме и пак,

като във огън, диво тръпна,

последната си капка жизнен сок прелях -

във вените ти, от любов изсъхнали...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...