Aug 20, 2009, 6:03 PM

Душата ми усеща твоето отсъствие

  Poetry » Love
1.2K 0 10

Самотна, в бездихание обгърната -

душата ми усеща твоето отсъствие

и конвулсивно, с писъци и жар

рисува те, със трепет в паметта ми...

 

Божествен си и с шепот грабваш

сърцето ми - изгубено в нощта,

раняваш ме, печелиш ме и още

в очите ти намирам нежността...

 

Разпръскваш ме, събираш ме и пак,

като във огън, диво тръпна,

последната си капка жизнен сок прелях -

във вените ти, от любов изсъхнали...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...