Aug 20, 2009, 6:03 PM

Душата ми усеща твоето отсъствие

  Poetry » Love
1.2K 0 10

Самотна, в бездихание обгърната -

душата ми усеща твоето отсъствие

и конвулсивно, с писъци и жар

рисува те, със трепет в паметта ми...

 

Божествен си и с шепот грабваш

сърцето ми - изгубено в нощта,

раняваш ме, печелиш ме и още

в очите ти намирам нежността...

 

Разпръскваш ме, събираш ме и пак,

като във огън, диво тръпна,

последната си капка жизнен сок прелях -

във вените ти, от любов изсъхнали...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...