Самотна, в бездихание обгърната -
душата ми усеща твоето отсъствие
и конвулсивно, с писъци и жар
рисува те, със трепет в паметта ми...
Божествен си и с шепот грабваш
сърцето ми - изгубено в нощта,
раняваш ме, печелиш ме и още
в очите ти намирам нежността...
Разпръскваш ме, събираш ме и пак,
като във огън, диво тръпна,
последната си капка жизнен сок прелях -
във вените ти, от любов изсъхнали...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
