Душата ми усеща твоето отсъствие
Самотна, в бездихание обгърната -
душата ми усеща твоето отсъствие
и конвулсивно, с писъци и жар
рисува те, със трепет в паметта ми...
Божествен си и с шепот грабваш
сърцето ми - изгубено в нощта,
раняваш ме, печелиш ме и още
в очите ти намирам нежността...
Разпръскваш ме, събираш ме и пак,
като във огън, диво тръпна,
последната си капка жизнен сок прелях -
във вените ти, от любов изсъхнали...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
