Душата ми вали
Посвещавам го на една Фея... на моята Душа!
:)
Веднъж и аз за нея... нещо да направя!
Обичам да вали... тогава си мечтая!
Земята жадно пие облака, изми тъгата!
Целувката ти страстна, рисунка там на кея,
объркано съзирам и нагазвам в локвата.
Усилва се... отеква гръм във утрото
и яростни светкавици прорязват небесата,
от мъка гаснещи по спомена за лято.
Загледан в тях, дочух смеха ти... и омаях се.
Сега пък град запръска, залюля листата,
разроши с пръсти срамежливите корони
и тъжна ти, изтриваш таз издайница сълза,
с ръце, а после те превръщат се във клони!
Когато пада сняг и всичко е заспало,
вратата пуска зимата... студът до мене ляга!
Завивам аз с надежди греховното ти тяло,
което топли погледа ми и леда стопява,
превръща го в реки от чувства... Засияло,
Сърцето вече не е орган, а говори с мене!
Мечтая да вали...
Обичам да мечтая...
Обичам всъщност теб, нали...
Сега вали... Душата ми... във Рая!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
