Душата ми вали
Посвещавам го на една Фея... на моята Душа!
:)
Веднъж и аз за нея... нещо да направя!
Обичам да вали... тогава си мечтая!
Земята жадно пие облака, изми тъгата!
Целувката ти страстна, рисунка там на кея,
объркано съзирам и нагазвам в локвата.
Усилва се... отеква гръм във утрото
и яростни светкавици прорязват небесата,
от мъка гаснещи по спомена за лято.
Загледан в тях, дочух смеха ти... и омаях се.
Сега пък град запръска, залюля листата,
разроши с пръсти срамежливите корони
и тъжна ти, изтриваш таз издайница сълза,
с ръце, а после те превръщат се във клони!
Когато пада сняг и всичко е заспало,
вратата пуска зимата... студът до мене ляга!
Завивам аз с надежди греховното ти тяло,
което топли погледа ми и леда стопява,
превръща го в реки от чувства... Засияло,
Сърцето вече не е орган, а говори с мене!
Мечтая да вали...
Обичам да мечтая...
Обичам всъщност теб, нали...
Сега вали... Душата ми... във Рая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
