angelch (Ангел Чорбаджийски)
8 5
11 oct 2014, 19:32

Душата ми зад прозореца 

  Poesía
491 0 4

Обрулени от ледения вятър,

размятат клони пръстите си криви.

Като фалшив, раздран декор от стар театър

небето зее с кръпките си сиви.

 

Безчувствен и сънлив дъждът се стича,

безцелни капки удрят се в земята.

Студен порой, със нямо безразличие,

покри добрата нежност на тревата.

 

Безлични фигури се стапят в мрака

забързани към нищото отиват.

Дали с надежда  някъде ги чакат,

или и те с тъгата си се сливат?

© Ангел Чорбаджийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??