angelch (Ангел Чорбаджийски)
8 5
Oct 11, 2014, 7:32 PM

Душата ми зад прозореца 

  Poetry
458 0 4

Обрулени от ледения вятър,

размятат клони пръстите си криви.

Като фалшив, раздран декор от стар театър

небето зее с кръпките си сиви.

 

Безчувствен и сънлив дъждът се стича,

безцелни капки удрят се в земята.

Студен порой, със нямо безразличие,

покри добрата нежност на тревата.

 

Безлични фигури се стапят в мрака

забързани към нищото отиват.

Дали с надежда  някъде ги чакат,

или и те с тъгата си се сливат?

© Ангел Чорбаджийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??