angelch (Ангел Чорбаджийски)
8 5
11.10.2014 г., 19:32 ч.

Душата ми зад прозореца 

  Поезия
452 0 4

Обрулени от ледения вятър,

размятат клони пръстите си криви.

Като фалшив, раздран декор от стар театър

небето зее с кръпките си сиви.

 

Безчувствен и сънлив дъждът се стича,

безцелни капки удрят се в земята.

Студен порой, със нямо безразличие,

покри добрата нежност на тревата.

 

Безлични фигури се стапят в мрака

забързани към нищото отиват.

Дали с надежда  някъде ги чакат,

или и те с тъгата си се сливат?

© Ангел Чорбаджийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??