Душата моя в твоята видях!
Изплашена, такава бях обичана...
И Лъгана... Как лъгаха ме само...
Безкрайно много бях обричана –
Да се надявам за силно рамо...
Така умираха си те, мечтите ми...
Със тях умирах също бавно аз.
Изчезваше искрата от очите ми.
И вместо тях, настани се мраз...
Зимата обикнах някак лесно...
Някак свикнала почти със нея...
Но тайно исках си и също есен.
По лятно исках също да копнея.
Така започна се едничка одисея –
Да претърся всеки ъгъл... Ров...
Прииска ми се... що ли да живея...
Намерила си смисъл... И любов.
Вярно, много лутах се в безкрая.
Често и грешах. О, как грешах...
Но за да мога аз да те позная –
Душата моя... в твоята видях!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелина каменова Todos los derechos reservados
