Jul 19, 2017, 11:15 PM

Душата моя в твоята видях!

  Poetry » Love
1.1K 4 10

Изплашена, такава бях обичана...
И Лъгана... Как лъгаха ме само...
Безкрайно много бях обричана –
Да се надявам за силно рамо...
Така умираха си те, мечтите ми...
Със тях умирах също бавно аз.
Изчезваше искрата от очите ми.
И вместо тях, настани се мраз...
Зимата обикнах някак лесно...
Някак свикнала почти със нея...
Но тайно исках си и също есен.
По лятно исках също да копнея.
Така започна се едничка одисея –
Да претърся всеки ъгъл... Ров...
Прииска ми се... що ли да живея...
Намерила си смисъл... И любов.
Вярно, много лутах се в безкрая.
Често и грешах. О, как грешах...
Но за да мога аз да те позная –
Душата моя... в твоята видях!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...