Изплашена, такава бях обичана...
И Лъгана... Как лъгаха ме само...
Безкрайно много бях обричана –
Да се надявам за силно рамо...
Така умираха си те, мечтите ми...
Със тях умирах също бавно аз.
Изчезваше искрата от очите ми.
И вместо тях, настани се мраз...
Зимата обикнах някак лесно...
Някак свикнала почти със нея...
Но тайно исках си и също есен.
По лятно исках също да копнея. ...