Jul 19, 2017, 11:15 PM

Душата моя в твоята видях!

  Poetry » Love
1.1K 4 10

Изплашена, такава бях обичана...
И Лъгана... Как лъгаха ме само...
Безкрайно много бях обричана –
Да се надявам за силно рамо...
Така умираха си те, мечтите ми...
Със тях умирах също бавно аз.
Изчезваше искрата от очите ми.
И вместо тях, настани се мраз...
Зимата обикнах някак лесно...
Някак свикнала почти със нея...
Но тайно исках си и също есен.
По лятно исках също да копнея.
Така започна се едничка одисея –
Да претърся всеки ъгъл... Ров...
Прииска ми се... що ли да живея...
Намерила си смисъл... И любов.
Вярно, много лутах се в безкрая.
Често и грешах. О, как грешах...
Но за да мога аз да те позная –
Душата моя... в твоята видях!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...