Душата на града
Слънцето, златното още е тук,
слънчево зайче лъжливо намига.
Врабчо не литва към топлия юг,
шепа зрънца и комин, туй му стига.
Своите рошави, мокри перца,
с човка реди, търпеливо и вещо.
Зъби се зимата, с триста лица
малкото птиче оглежда зловещо.
Хапчица, топличка тръпнеща плът,
зимният вятър за него гладува.
В топлите стаи човеците спят,
никой врабецът премръзнал не чува.
Уж е врабец, някой тъй ще рече,
спомен за слънце така му отива.
Слънчево зайче, в сърце на врабче.
Град, зимен град. И душата му жива.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Градът не е само място за живеене, поне за мен. Благодаря!
-
Толкова топъл стих!...
-
Пепи, Роби, благодаря ви! От сърце!
-
"...Уж е врабец, някой тъй ще рече,
спомен за слънце така му отива.
Слънчево зайче, в сърце на врабче.
Град, зимен град. И душата му жива..."
Наде!!! -
Браво!
Красота! -
Благодаря, Гош!
-
Не съм ходил скоро и затова го харесвам.
-
В интерес на истината, сенсей, докато го пишех в ума ми се въртеше един твой коментар:
"Сивите им души... Странно, но тия безлични
врабчета никога не отлитат от тук. Красиви пойни птици заминават по
чужбинско, а сивите врабчета са си тук. Като мен..."
Идвал ли си скоро във Враца? Обновен център...Красота!
Прегръдки, Марийче! И теб, прегръщам, Красе! -
Слънчево зайче и врабче, което подскача да го догони, че му треперят крилцата... хем жива е душата на града, хем тъжно - сива.
-
" Слънчево зайче в сърце на врабче"!!!!!
Прелестно е, Наде! Напомни ми на едно мое стихотворение, което не мога сега да цитирам, но там врабчето вдига краче и подпира небето. Тези малки душички и мен ме вълнуват изключително много. -
Хареса ми. Само не мога да разбера - врабецът врабец ли е или образ на малкия човек от малкия /Враца/ град...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
