Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18478
12 окт. 2019 г., 16:37

Душата на града 

  Поэзия » Другая
880 3 10

Слънцето, златното още е тук,
слънчево зайче лъжливо намига.
Врабчо не литва към топлия юг,
шепа зрънца и комин, туй му стига.

 

Своите рошави, мокри перца,
с човка реди, търпеливо и вещо.
Зъби се зимата, с триста лица
малкото птиче оглежда зловещо.

 

Хапчица, топличка тръпнеща плът,
зимният вятър за него гладува.
В топлите стаи човеците спят,
никой врабецът премръзнал не чува.

 

Уж е врабец, някой тъй ще рече,
спомен за слънце така му отива.
Слънчево зайче, в сърце на врабче.
Град, зимен град. И душата му жива.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Градът не е само място за живеене, поне за мен. Благодаря!
  • Толкова топъл стих!...
  • Пепи, Роби, благодаря ви! От сърце!
  • "...Уж е врабец, някой тъй ще рече,
    спомен за слънце така му отива.
    Слънчево зайче, в сърце на врабче.
    Град, зимен град. И душата му жива..."
    Наде!!!
  • Браво!
    Красота!
  • Благодаря, Гош!
  • Не съм ходил скоро и затова го харесвам.
  • В интерес на истината, сенсей, докато го пишех в ума ми се въртеше един твой коментар:
    "Сивите им души... Странно, но тия безлични
    врабчета никога не отлитат от тук. Красиви пойни птици заминават по
    чужбинско, а сивите врабчета са си тук. Като мен..."
    Идвал ли си скоро във Враца? Обновен център...Красота!
    Прегръдки, Марийче! И теб, прегръщам, Красе!
  • " Слънчево зайче в сърце на врабче"!!!!!
    Прелестно е, Наде! Напомни ми на едно мое стихотворение, което не мога сега да цитирам, но там врабчето вдига краче и подпира небето. Тези малки душички и мен ме вълнуват изключително много.
  • Хареса ми. Само не мога да разбера - врабецът врабец ли е или образ на малкия човек от малкия /Враца/ град...
Предложения
: ??:??