25 abr 2008, 7:20

Душата - прозорец

  Poesía » Otra
816 0 11
 

Всеки ден се вглеждам

в светлината ти.

Всяка нощ потъвам

в тъмнината ти.

 

Чрез теб докосвам хоризонта

и забързания ден.

Чрез теб и слънцето,

и звездите са близо до мен.

 

Ти, човешко творение,

си отдушникът наш.

През теб, без съмнение,

спокойно шептим

своето "Отче наш...".

 

Ти си връзката ни

с безкрая.

През теб душите ни

отлитат към Ада или към Рая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...