25 abr 2008, 7:20

Душата - прозорец

  Poesía » Otra
815 0 11
 

Всеки ден се вглеждам

в светлината ти.

Всяка нощ потъвам

в тъмнината ти.

 

Чрез теб докосвам хоризонта

и забързания ден.

Чрез теб и слънцето,

и звездите са близо до мен.

 

Ти, човешко творение,

си отдушникът наш.

През теб, без съмнение,

спокойно шептим

своето "Отче наш...".

 

Ти си връзката ни

с безкрая.

През теб душите ни

отлитат към Ада или към Рая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....