Apr 25, 2008, 7:20 AM

Душата - прозорец

  Poetry » Other
812 0 11
 

Всеки ден се вглеждам

в светлината ти.

Всяка нощ потъвам

в тъмнината ти.

 

Чрез теб докосвам хоризонта

и забързания ден.

Чрез теб и слънцето,

и звездите са близо до мен.

 

Ти, човешко творение,

си отдушникът наш.

През теб, без съмнение,

спокойно шептим

своето "Отче наш...".

 

Ти си връзката ни

с безкрая.

През теб душите ни

отлитат към Ада или към Рая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...