25.04.2008 г., 7:20

Душата - прозорец

814 0 11
 

Всеки ден се вглеждам

в светлината ти.

Всяка нощ потъвам

в тъмнината ти.

 

Чрез теб докосвам хоризонта

и забързания ден.

Чрез теб и слънцето,

и звездите са близо до мен.

 

Ти, човешко творение,

си отдушникът наш.

През теб, без съмнение,

спокойно шептим

своето "Отче наш...".

 

Ти си връзката ни

с безкрая.

През теб душите ни

отлитат към Ада или към Рая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...