11 may 2007, 18:59

Душата ти мълчи...

  Poesía
750 0 2
Болезнена усмивка носи ти зората...
Наивността отмива всеки дъжд...
Нали носиш името... ЧОВЕК...

защо въпроси отново си задаваш...
защо пред Съдбата се предаваш...
каква цена плати за свободата?...
Нима душата ти мълчи...
неспокойна... на съмненията роб
... а дръзка беше тя преди...

срез залези... КРАСИВА...
тръпнеща за... ВЕЧНОСТ...
сред лабиринти... ГОРДА...

вървяща в унеса на своята вина,
... която така и не разбра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зависи от човека,който чете-нищо сложно не виждам,то и за това е творчество-да притежава уникалния стил или идея на твореца.И никаква жена поне аз не съзрях,колкото че ставаше въпрос за душата и нейния път,но нека автора сам потвърди това макар да съм сигурен,защото си ясно написано.
  • Когато пишеш, пиши така че четящият да разбере какво искаш да кажеш - мен не ме интересува каква е тази жена, колкото ти какъв я виждаш.
    Сякаш този формат не е много удачен и подходящ.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...