Душата ти мълчи...

11 may 2007, 18:59

Poesía

580 0 2

Болезнена усмивка носи ти зората...
Наивността отмива всеки дъжд...
Нали носиш името... ЧОВЕК...

защо въпроси отново си задаваш...
защо пред Съдбата се предаваш...
каква цена плати за свободата?...
Нима душата ти мълчи...
неспокойна... на съмненията роб
... а дръзка беше тя преди...

срез залези... КРАСИВА...
тръпнеща за... ВЕЧНОСТ...
сред лабиринти... ГОРДА...

вървяща в унеса на своята вина,
... която така и не разбра.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sinyhe (Аз Мистик)

2007-06-16T00:33:35+03:00

Зависи от човека,който чете-нищо сложно не виждам,то и за това е творчество-да притежава уникалния стил или идея на твореца.И никаква жена поне аз не съзрях,колкото че ставаше въпрос за душата и нейния път,но нека автора сам потвърди това макар да съм сигурен,защото си ясно написано.
velina (Велина)

2007-05-11T19:03:59+03:00

Когато пишеш, пиши така че четящият да разбере какво искаш да кажеш - мен не ме интересува каква е тази жена, колкото ти какъв я виждаш.
Сякаш този формат не е много удачен и подходящ.