May 11, 2007, 6:59 PM

Душата ти мълчи...

  Poetry
748 0 2
Болезнена усмивка носи ти зората...
Наивността отмива всеки дъжд...
Нали носиш името... ЧОВЕК...

защо въпроси отново си задаваш...
защо пред Съдбата се предаваш...
каква цена плати за свободата?...
Нима душата ти мълчи...
неспокойна... на съмненията роб
... а дръзка беше тя преди...

срез залези... КРАСИВА...
тръпнеща за... ВЕЧНОСТ...
сред лабиринти... ГОРДА...

вървяща в унеса на своята вина,
... която така и не разбра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зависи от човека,който чете-нищо сложно не виждам,то и за това е творчество-да притежава уникалния стил или идея на твореца.И никаква жена поне аз не съзрях,колкото че ставаше въпрос за душата и нейния път,но нека автора сам потвърди това макар да съм сигурен,защото си ясно написано.
  • Когато пишеш, пиши така че четящият да разбере какво искаш да кажеш - мен не ме интересува каква е тази жена, колкото ти какъв я виждаш.
    Сякаш този формат не е много удачен и подходящ.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...