May 11, 2007, 6:59 PM

Душата ти мълчи... 

  Poetry
579 0 2
Болезнена усмивка носи ти зората...
Наивността отмива всеки дъжд...
Нали носиш името... ЧОВЕК...

защо въпроси отново си задаваш...
защо пред Съдбата се предаваш...
каква цена плати за свободата?...
Нима душата ти мълчи...
неспокойна... на съмненията роб
... а дръзка беше тя преди...

срез залези... КРАСИВА...
тръпнеща за... ВЕЧНОСТ...
сред лабиринти... ГОРДА...

вървяща в унеса на своята вина,
... която така и не разбра.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Зависи от човека,който чете-нищо сложно не виждам,то и за това е творчество-да притежава уникалния стил или идея на твореца.И никаква жена поне аз не съзрях,колкото че ставаше въпрос за душата и нейния път,но нека автора сам потвърди това макар да съм сигурен,защото си ясно написано.
  • Когато пишеш, пиши така че четящият да разбере какво искаш да кажеш - мен не ме интересува каква е тази жена, колкото ти какъв я виждаш.
    Сякаш този формат не е много удачен и подходящ.
Random works
: ??:??