11.05.2007 г., 18:59

Душата ти мълчи...

749 0 2
Болезнена усмивка носи ти зората...
Наивността отмива всеки дъжд...
Нали носиш името... ЧОВЕК...

защо въпроси отново си задаваш...
защо пред Съдбата се предаваш...
каква цена плати за свободата?...
Нима душата ти мълчи...
неспокойна... на съмненията роб
... а дръзка беше тя преди...

срез залези... КРАСИВА...
тръпнеща за... ВЕЧНОСТ...
сред лабиринти... ГОРДА...

вървяща в унеса на своята вина,
... която така и не разбра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зависи от човека,който чете-нищо сложно не виждам,то и за това е творчество-да притежава уникалния стил или идея на твореца.И никаква жена поне аз не съзрях,колкото че ставаше въпрос за душата и нейния път,но нека автора сам потвърди това макар да съм сигурен,защото си ясно написано.
  • Когато пишеш, пиши така че четящият да разбере какво искаш да кажеш - мен не ме интересува каква е тази жена, колкото ти какъв я виждаш.
    Сякаш този формат не е много удачен и подходящ.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...