Leden_svqt (Нещо)
3 54
27 dic 2007, 17:17

Душата умира 

  Poesía
5.0 / 6
1476 0 12
Обгърната в перелината на мрака,
тя седи самотна, някой чака,
но дали този "някой" е живо същество,
знае само нейното сърце едно.
Гузна съвест в нея се събужда,
да получи прошка тя от него бърза.
Едно парче от душата й умира,
пак миналото с бъдещето се слива.
Обича силно и горещо мрази,
достойнството все още от грешките я пази,
но ще дойде ден, когато от щастието й лъжа,
ще остане само гняв и нищета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нещо Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »