Leden_svqt (Нещо)
3 54
27 dic 2007, 17:17

Душата умира 

  Poesía
1363 0 12
Обгърната в перелината на мрака,
тя седи самотна, някой чака,
но дали този "някой" е живо същество,
знае само нейното сърце едно.

Гузна съвест в нея се събужда,
да получи прошка тя от него бърза.
Едно парче от душата й умира,
пак миналото с бъдещето се слива.

Обича силно и горещо мрази,
достойнството  все още от грешките я пази,
но ще дойде ден, когато от щастието й лъжа,
ще остане само гняв и нищета!

© Нещо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси,Gloripeace,но едва ли би могло да се сравни...иначе се радвам на положителните отзиви.
  • Нещо като "Мъртви души" на Гогол... Но с много повече страст!
  • Силничко си е! Продължавай да пишеш и добре дошла
  • Ами всъщност аз не съм героинята от стихотворението.Съжалявам,ако наистина съм те натъжила,но някои от стиховете ми са написани просто така,без да съм изпитвала дадено чувство.
  • хубаво е , но защо ме натъжи...
    омразата унищожава душата...обичай!
    Много обичай! с обич за теб.
  • Много сте мили всички.Поздрави с много обич и на вас!
  • Поздрави и от мен...
  • Прекрасен стих!
  • Благодаря на всички!
  • Прекрасно е. И малко тъжно.
    Поздравявам те, Силвия.
  • "в един ужасен мрачен ден,
    когато дори от мисли ти си изморен,
    разбираш,че мечтите ти като пеперуди май са отлетели,
    но всъщност не от скоро,а отдавна са умрели...."

    Сетих се за едно мое стихотворение,макар че няма много общо!

    Интересно ми е дали си имала муза или си го написала просто така.
    Хубавичко е и трябва да продължаваш да пишеш!!!
  • С хубав стих пристигаш Силве!
Propuestas
: ??:??