Обгърната в перелината на мрака,
тя седи самотна, някой чака,
но дали този "някой" е живо същество,
знае само нейното сърце едно.
Гузна съвест в нея се събужда,
да получи прошка тя от него бърза.
Едно парче от душата й умира,
пак миналото с бъдещето се слива.
Обича силно и горещо мрази,
достойнството все още от грешките я пази,
но ще дойде ден, когато от щастието й лъжа,
ще остане само гняв и нищета!