8 jul 2012, 10:08

Душата умира...

  Poesía » Otra
1K 0 3

"Душата умира на ръката на онзи, който я държи..."

Душата издъхва там, на твойта ръка,
душата се дави отново в празнота,
не диша, няма отдавна сълзи,
отдавна е мъртва, ти я сломи.

А беше онзи, що над болката беше,
душата щастливо със тебе гореше,
но предател си ти като всички преди,
душата ми слаба отрови, уби.

А да знаеше, че тя на тебе държеше,
за нея на този свят всичко ти беше,
но казват: "Умират душите от онази ръка,
която е на някой, който е всичко в света!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....