Душата умира...
"Душата умира на ръката на онзи, който я държи..."
Душата издъхва там, на твойта ръка,
душата се дави отново в празнота,
не диша, няма отдавна сълзи,
отдавна е мъртва, ти я сломи.
А беше онзи, що над болката беше,
душата щастливо със тебе гореше,
но предател си ти като всички преди,
душата ми слаба отрови, уби.
А да знаеше, че тя на тебе държеше,
за нея на този свят всичко ти беше,
но казват: "Умират душите от онази ръка,
която е на някой, който е всичко в света!"
© Дарк Стефанова All rights reserved.
