13 abr 2017, 22:42

Душата – вечна рана 

  Poesía » Otra
533 2 3
Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.
Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.
Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??