дъждове (Димитрина Владимирова) дъждове (Димитрина Владимирова)
10 125
13 abr 2017, 22:42

Душата – вечна рана

  Poesía » Otra
628 2 3

Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.

 

Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.

 

Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява.

 

Душата –  вечна рана – остарява,
не всичко се прощава.
Душата – вечна рана...
мой пламък запалва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0