Душата – вечна рана - Verso: Otra De дъждове (Димитрина Владимирова)

13 abr 2017, 22:42

Poesía » Otra

498 2 3

Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.

Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.

Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява.

Душата – вечна рана – остарява,
не всичко се прощава.
Душата – вечна рана...
мой пламък запалва.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.