Душата – вечна рана - стих: Друга от дъждове (Димитрина Владимирова)

13.04.2017 г., 22:42 ч.

Поезия » Друга

500 2 3

Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.

Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.

Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява.

Душата – вечна рана – остарява,
не всичко се прощава.
Душата – вечна рана...
мой пламък запалва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.