Душата – вечна рана
Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.
Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.
Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява.
Душата – вечна рана – остарява,
не всичко се прощава.
Душата – вечна рана...
мой пламък запалва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
