13.04.2017 г., 22:42 ч.
Душата – вечна рана
Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.
Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.
Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява. ...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.
Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.
Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Димитрина Владимирова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
