13 апр. 2017 г., 22:42

Душата – вечна рана 

  Поэзия » Другая
499 2 3

Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.

 

Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.

 

Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява.

 

Душата –  вечна рана – остарява,
не всичко се прощава.
Душата – вечна рана...
мой пламък запалва.

© Димитрина Владимирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??