Apr 13, 2017, 10:42 PM

Душата – вечна рана 

  Poetry » Other
501 2 3

Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.

 

Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.

 

Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява.

 

Душата –  вечна рана – остарява,
не всичко се прощава.
Душата – вечна рана...
мой пламък запалва.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??