Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.
Вали сред любовта,
сред гласа на майчина сълза.
Сред потока раздавай,
шепа радост разкрасявай.
Есенно слънце засиява
и пòвей развява...
Как тихо запява,
роден дом огрява.
Душата – вечна рана – остарява,
не всичко се прощава.
Душата – вечна рана...
мой пламък запалва.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
