По ръбестите плочки , утринта,
все още неразбудено, пристъпва.
Кафе отпива с вкус на суета,
мъглата от клепачите отстъпва.
Събудени, прозорците блестят –
приветстват находчиви минувачи!
По стъклата, призрачно пълзят
сенки неизпълнени задачи.
Суетата, времето разполови –
надлежно, на минути оцеляване!
Спирачките едва ще удържим
на нашето душевно разпиляване! ...