11 sept 2016, 13:42

Душепредателства

  Poesía
1.9K 1 11

По ръбестите плочки , утринта,

все още неразбудено, пристъпва.

Кафе отпива с вкус на суета,

мъглата от клепачите отстъпва.

 

Събудени, прозорците блестят –

приветстват находчиви минувачи!

По стъклата, призрачно пълзят

сенки неизпълнени задачи.

 

Суетата, времето разполови –

надлежно, на минути оцеляване!

Спирачките едва ще удържим

на нашето душевно разпиляване!

 

Времето – не е виновно то,

от него има странно изобилие!

Събудило, циклоп с едно око,

обитава свят „на подразбиране”!

 

Спря будилникът на съвестта –

погълна ни материално вземане!

Днес никой не избира дързостта,

защото пътят е трънлив и временен!

 

Този кратък ден ще се стопи,

сред безцеремонни посегателства.

Трудно става да се устои

на модерните душепредателства!

10-09-2016 г.

Д.В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...