Sep 11, 2016, 1:42 PM

Душепредателства

  Poetry
1.9K 1 11

По ръбестите плочки , утринта,

все още неразбудено, пристъпва.

Кафе отпива с вкус на суета,

мъглата от клепачите отстъпва.

 

Събудени, прозорците блестят –

приветстват находчиви минувачи!

По стъклата, призрачно пълзят

сенки неизпълнени задачи.

 

Суетата, времето разполови –

надлежно, на минути оцеляване!

Спирачките едва ще удържим

на нашето душевно разпиляване!

 

Времето – не е виновно то,

от него има странно изобилие!

Събудило, циклоп с едно око,

обитава свят „на подразбиране”!

 

Спря будилникът на съвестта –

погълна ни материално вземане!

Днес никой не избира дързостта,

защото пътят е трънлив и временен!

 

Този кратък ден ще се стопи,

сред безцеремонни посегателства.

Трудно става да се устои

на модерните душепредателства!

10-09-2016 г.

Д.В.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...