По ръбестите плочки , утринта,
все още неразбудено, пристъпва.
Кафе отпива с вкус на суета,
мъглата от клепачите отстъпва.
Събудени, прозорците блестят –
приветстват находчиви минувачи!
По стъклата, призрачно пълзят
сенки неизпълнени задачи.
Суетата, времето разполови –
надлежно, на минути оцеляване!
Спирачките едва ще удържим
на нашето душевно разпиляване!
Времето – не е виновно то,
от него има странно изобилие!
Събудило, циклоп с едно око,
обитава свят „на подразбиране”!
Спря будилникът на съвестта –
погълна ни материално вземане!
Днес никой не избира дързостта,
защото пътят е трънлив и временен!
Този кратък ден ще се стопи,
сред безцеремонни посегателства.
Трудно става да се устои
на модерните душепредателства!
10-09-2016 г.
Д.В.
© Десислава Вълова Все права защищены