Музикални акорди в моите уши,
Под небе пълно със звезди,
Женски глас ме приюти,
А луната с красота зашемети.
Октава след октава в ума ми се появи,
Красивият, болезнен спомен на душата ти,
Слушайки лек, душа плаче,
Но не бива, дръж се силно, юначе.
Хаос в хармония,
Усмивка от скръб,
Глътка въздух под вода.
Изгорена до пепел земя.
Силен характер сложно е повален,
С усмивка вървя всеки ден,
Осъзнавам колко бях заблуден,
Знам, че искам те до мен...
Метаморфоза,
Поредното прикритие на моята диагноза ,
Октава след октава музиката върви,
Изкарай нощта, не тъжи,
С последния дъх каза войника:
"Сега ме целуни,
В прегръдките ти ме унищожи..."
(06.08.9:27)
В. Велев
© Велян Велев Todos los derechos reservados