Музикални акорди в моите уши,

Под небе пълно със звезди,

Женски глас ме приюти,

А луната с красота зашемети.

Октава след октава в ума ми се появи,

Красивият, болезнен спомен на душата ти,

Слушайки лек, душа плаче,

Но не бива, дръж се силно, юначе.

Хаос в хармония,

Усмивка от скръб,

Глътка въздух под вода.

Изгорена до пепел земя.

Силен характер сложно е повален, 

С усмивка вървя всеки ден, 

Осъзнавам колко бях заблуден, 

Знам, че искам те до мен...

Метаморфоза, 

Поредното прикритие на моята диагноза ,

Октава след октава музиката върви,

Изкарай нощта, не тъжи, 

С последния дъх каза войника:

"Сега ме целуни, 

В прегръдките ти ме унищожи..."

(06.08.9:27)

В. Велев