thedoors (Силвия)
50 48
16 ene 2015, 21:54

Душевни клетки 

  Poesía » De amor
891 0 3

Ръкопашен бой 

на клетки

в застой.

Борят се,

в епруветка, 

in vitro.

А как им

липсва дъжда,

в който да

покълнат

ОТЛЯВО..

Дъжд на ситно.

 

Не ги съди, дете!

Ти имаш време,

време

да се отгледаш,

да се огледаш 

в локвите,

да прогресираш,

да регенерираш

света.

имаш време

да чувстваш.

и безвремие,

в което да се бориш.

 

А те ли?
Те не могат за теб. 

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихотворението ти звучи силно и крие сила в смисъла си! Умело изграждаш усещане... като преживяване... за редовете си.
  • Искрено ме зарадва, Лора!
    Благодаря!
  • Стихотворения като това ме карат да виждам смисъл и да изпитвам възхищение и гордост!От началото до края... просто е съвършено!Пълно със смисъл, казано смело, директно, красиво, искрено, толкова силно, така че да ти влезе в сърцето и да му каже нещо...!Заглавието е страхотно!Браво!!

    "Ръкопашен бой
    на клетки
    в застой."-!!!!!!СТрахотно!
Propuestas
: ??:??