16 ene 2015, 21:54

Душевни клетки

1.2K 0 3

Ръкопашен бой 

на клетки

в застой.

Борят се,

в епруветка, 

in vitro.

А как им

липсва дъжда,

в който да

покълнат

ОТЛЯВО..

Дъжд на ситно.

 

Не ги съди, дете!

Ти имаш време,

време

да се отгледаш,

да се огледаш 

в локвите,

да прогресираш,

да регенерираш

света.

имаш време

да чувстваш.

и безвремие,

в което да се бориш.

 

А те ли?
Те не могат за теб. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението ти звучи силно и крие сила в смисъла си! Умело изграждаш усещане... като преживяване... за редовете си.
  • Искрено ме зарадва, Лора!
    Благодаря!
  • Стихотворения като това ме карат да виждам смисъл и да изпитвам възхищение и гордост!От началото до края... просто е съвършено!Пълно със смисъл, казано смело, директно, красиво, искрено, толкова силно, така че да ти влезе в сърцето и да му каже нещо...!Заглавието е страхотно!Браво!!

    "Ръкопашен бой
    на клетки
    в застой."-!!!!!!СТрахотно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...