Душевни клетки
Ръкопашен бой
на клетки
в застой.
Борят се,
в епруветка,
in vitro.
А как им
липсва дъжда,
в който да
покълнат
ОТЛЯВО..
Дъжд на ситно.
Не ги съди, дете!
Ти имаш време,
време
да се отгледаш,
да се огледаш
в локвите,
да прогресираш,
да регенерираш
света.
имаш време
да чувстваш.
и безвремие,
в което да се бориш.
А те ли?
Те не могат за теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
