Jan 16, 2015, 9:54 PM

Душевни клетки

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Ръкопашен бой 

на клетки

в застой.

Борят се,

в епруветка, 

in vitro.

А как им

липсва дъжда,

в който да

покълнат

ОТЛЯВО..

Дъжд на ситно.

 

Не ги съди, дете!

Ти имаш време,

време

да се отгледаш,

да се огледаш 

в локвите,

да прогресираш,

да регенерираш

света.

имаш време

да чувстваш.

и безвремие,

в което да се бориш.

 

А те ли?
Те не могат за теб. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихотворението ти звучи силно и крие сила в смисъла си! Умело изграждаш усещане... като преживяване... за редовете си.
  • Искрено ме зарадва, Лора!
    Благодаря!
  • Стихотворения като това ме карат да виждам смисъл и да изпитвам възхищение и гордост!От началото до края... просто е съвършено!Пълно със смисъл, казано смело, директно, красиво, искрено, толкова силно, така че да ти влезе в сърцето и да му каже нещо...!Заглавието е страхотно!Браво!!

    "Ръкопашен бой
    на клетки
    в застой."-!!!!!!СТрахотно!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...