Душевни клетки

Поэзия » Любовная

1.2K 0 3

Ръкопашен бой

на клетки

в застой.

Борят се,

в епруветка,

in vitro.

А как им

липсва дъжда,

в който да

покълнат

ОТЛЯВО..

Дъжд на ситно.

Не ги съди, дете!

Ти имаш време,

време

да се отгледаш,

да се огледаш

в локвите,

да прогресираш,

да регенерираш

света.

имаш време

да чувстваш.

и безвремие,

в което да се бориш.

А те ли?
Те не могат за теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Burns

Стихотворението ти звучи силно и крие сила в смисъла си! Умело изграждаш усещане... като преживяване... за редовете си.

2015-08-20T15:29:17+03:00
thedoors (Силвия)

Искрено ме зарадва, Лора!
Благодаря!

2015-01-17T11:47:25+02:00
Sevgimizi (Лора)

Стихотворения като това ме карат да виждам смисъл и да изпитвам възхищение и гордост!От началото до края... просто е съвършено!Пълно със смисъл, казано смело, директно, красиво, искрено, толкова силно, така че да ти влезе в сърцето и да му каже нещо...!Заглавието е страхотно!Браво!!

"Ръкопашен бой
на клетки
в застой."-!!!!!!СТрахотно!

2015-01-17T01:08:27+02:00