perov (Валдемар)
83 96
11 mar 2015, 15:48

Душевни отломки 

  Poesía
555 0 6

 

 

 

Тези звездни светове,

паяжинно оплетени в небето,

какво ли знаят те

за тежестта в сърцето

разпъваща аортата до скъсване,

когато си сам и си момчето

старо, което не спи до съмнало...

Какво ли знаят звездите

за онова, тъжното очакване,

което е в душата тъмна скрито

да си все още нужен някому,

да си му и хляба и водата

и най-нежното събуждане...

Прекалявам! Виновни са звездите.

Тъй безсънен си будувам.

Дори нескромно е да го мисля.

Мога само да коленича и целувам

моята плаха и жива надежда,

че все в нечии сън ще бъда посрещнат...

 

Колко мълчаливи са звездите отсреща...

 

 

 

 

 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Анастасия, Никола, благодаря ви за това, че ме посетихте и за отзивите и оценките ви! Септ, ти знаеш, че си ми пролетното цвете ...!
  • Харесах и го оценявам!Поздравление, Валдемар!!
    Удоволствие беше да прочета написаното!Хубав ден!
  • Благодаря, Краси! Не ми достига време, но скоро пак ще те преслушам сред плисъка на вълните ... Поздрави!
  • Разби ме, човече!
    Сърдечен поздрав!
  • Ани, Хриси - благодаря ви! Топли поздрави!
  • Прекрасна надежда - поздравления!
Propuestas
: ??:??