Душевни отломки

Поэзия

746 0 6

Тези звездни светове,

паяжинно оплетени в небето,

какво ли знаят те

за тежестта в сърцето

разпъваща аортата до скъсване,

когато си сам и си момчето

старо, което не спи до съмнало...

Какво ли знаят звездите

за онова, тъжното очакване,

което е в душата тъмна скрито

да си все още нужен някому,

да си му и хляба и водата

и най-нежното събуждане...

Прекалявам! Виновни са звездите.

Тъй безсънен си будувам.

Дори нескромно е да го мисля.

Мога само да коленича и целувам

моята плаха и жива надежда,

че все в нечии сън ще бъда посрещнат...

Колко мълчаливи са звездите отсреща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

perov (Валдемар)

Анастасия, Никола, благодаря ви за това, че ме посетихте и за отзивите и оценките ви! Септ, ти знаеш, че си ми пролетното цвете ...!

2015-03-12T15:45:13+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Харесах и го оценявам!Поздравление, Валдемар!!
Удоволствие беше да прочета написаното!Хубав ден!

2015-03-12T15:14:30+02:00
perov (Валдемар)

Благодаря, Краси! Не ми достига време, но скоро пак ще те преслушам сред плисъка на вълните ... Поздрави!

2015-03-12T09:48:24+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Разби ме, човече!
Сърдечен поздрав!

2015-03-12T09:27:32+02:00
perov (Валдемар)

Ани, Хриси - благодаря ви! Топли поздрави!

2015-03-12T09:09:00+02:00