Mar 11, 2015, 3:48 PM

Душевни отломки

  Poetry
741 0 6

 

 

 

Тези звездни светове,

паяжинно оплетени в небето,

какво ли знаят те

за тежестта в сърцето

разпъваща аортата до скъсване,

когато си сам и си момчето

старо, което не спи до съмнало...

Какво ли знаят звездите

за онова, тъжното очакване,

което е в душата тъмна скрито

да си все още нужен някому,

да си му и хляба и водата

и най-нежното събуждане...

Прекалявам! Виновни са звездите.

Тъй безсънен си будувам.

Дори нескромно е да го мисля.

Мога само да коленича и целувам

моята плаха и жива надежда,

че все в нечии сън ще бъда посрещнат...

 

Колко мълчаливи са звездите отсреща...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Анастасия, Никола, благодаря ви за това, че ме посетихте и за отзивите и оценките ви! Септ, ти знаеш, че си ми пролетното цвете ...!
  • Харесах и го оценявам!Поздравление, Валдемар!!
    Удоволствие беше да прочета написаното!Хубав ден!
  • Благодаря, Краси! Не ми достига време, но скоро пак ще те преслушам сред плисъка на вълните ... Поздрави!
  • Разби ме, човече!
    Сърдечен поздрав!
  • Ани, Хриси - благодаря ви! Топли поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...