Душевни отломки
Тези звездни светове,
паяжинно оплетени в небето,
какво ли знаят те
за тежестта в сърцето
разпъваща аортата до скъсване,
когато си сам и си момчето
старо, което не спи до съмнало...
Какво ли знаят звездите
за онова, тъжното очакване,
което е в душата тъмна скрито
да си все още нужен някому,
да си му и хляба и водата
и най-нежното събуждане...
Прекалявам! Виновни са звездите.
Тъй безсънен си будувам.
Дори нескромно е да го мисля.
Мога само да коленича и целувам
моята плаха и жива надежда,
че все в нечии сън ще бъда посрещнат...
Колко мълчаливи са звездите отсреща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
