Души

Poesía

809 0 3

Тихо, някъде скрити

малко по малко отваряме душите си.

И откриваме красотата там -

неподправена и плаха.

И тогава, отворени към света,

търсим някого, който е открил

така нужния му ключ,

за да отключи най-красивото у себе си.

И тогава срещаме въпросния и душите ни се докосват -

тогава започва най-красивата връзка на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yaniuz1 (Яни)

Поздрав, това ми звучи като Малкия Принц наивно и истински и ... толкова хубаво

2012-04-02T18:17:28+03:00
xSchizophreniax (Росица Тодорова)

nicee (: :d

2010-06-27T00:16:27+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Само аз ли виждам геометрични фигури и една буболечка вкрая?

2010-06-26T23:08:25+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0