Души

Poesía

803 0 3

Тихо, някъде скрити

малко по малко отваряме душите си.

И откриваме красотата там -

неподправена и плаха.

И тогава, отворени към света,

търсим някого, който е открил

така нужния му ключ,

за да отключи най-красивото у себе си.

И тогава срещаме въпросния и душите ни се докосват -

тогава започва най-красивата връзка на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yaniuz1 (Яни)

Поздрав, това ми звучи като Малкия Принц наивно и истински и ... толкова хубаво

2012-04-02T18:17:28+03:00
xSchizophreniax (Росица Тодорова)

nicee (: :d

2010-06-27T00:16:27+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Само аз ли виждам геометрични фигури и една буболечка вкрая?

2010-06-26T23:08:25+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0